Организационна платформа на Всеобщия съюз на анархистите
УВОД
Анархисти!
Знаменателен е фактът, че независимо от силата, сериозния и безспорен характер на идеите на анархизма, независимо от правотата и целостта на анархистките позиции в социалната революция, независимо от героизма и неизброимите жертви, дадени от анархистите в борбата за анархисткия комунизъм – независимо от всичко това, анархисткото движение винаги е било слабо и в историята на борбите на работническата класа в повечето случаи остава незначителен факт – епизод, а не фактор.
Това противоречие между сериозния и безспорен характер на анархистките идеи и жалкото състояние на анархисткото движение има ред причини, от които най-голямата и основна такава е липсата на организационни начала и организационни отношения в анархисткия свят.
Анархисткото движение във всички страни се задоволява с местни организации, които живеят с противоречива идеология и тактика, нямат перспективи за утрешния ден и приемственост в работата и обикновено изчезват почти безследно.
Това състояние на редиците на революционния анархизъм като цяло можем да назовем с едно име – обща хронична неорганизираност. Тази неорганизираност като жълта треска се е впила в организма на анархисткото движение и ни мори десетилетия наред.
Несъмнено е обаче и това, че самата неорганизираност се корени в някои израждания от идеологически характер – в извратените представи за личното начало в анархизма, в неговото отъждествяване с безотговорността. Любителите на самоуправлението заради личното удоволствие упорито защитават хаотичното състояние на анархисткото движение и в защита на това състояние се позовават на непоклатимите принципи на анархизма и на учителите.
Обаче и непоклатимите принципи, и учителите говорят точно обратното.
Разпиляването е чакалнята на смъртта; сплотеността е залог за живот и развитие. Този закон на социалната борба важи еднакво както за класите, така и за партиите.
Анархизмът не е красива представа, кабинетни размишления на някой философ, а социално движение на трудовите маси и по тази единствена причина той е длъжен да обедини своите сили в една обща, постоянно действаща организация, тъй като това се налага от действителността и стратегията на социално-класовата борба.
„Убедени сме – пише Кропоткин, – че образуването на анархистка партия в Русия не само няма да навреди на общото революционно дело, но и във висша степен е желателно и полезно.“
(Предговор към „Парижката комуна на Бакунин“, 1892)
Бакунин също никога не е възразявал против общата анархистка организация. Точно обратното, неговите организационни стремежи и дейност в първия работнически Интернационал дават всички основания да виждаме в негово лице активен радетел именно за такава организация.
Изобщо почти всички активни работници на анархизма са се борили против работата „на парче“ и са мислели за цялостната спойка на целите и тактиката на анархисткото движение.
Необходимостта от обща организация най-видимо и силно се прояви в годините на Руската революция от 1917. Именно в процеса на тази революция анархисткото движение беше достигнало крайна степен на раздробеност и объркване. Липсата на обща организация тласна мнозина работници на анархизма към болшевиките, а мнозина други държи в състояние на пасивност, като пречи на техните понякога огромни сили да се изявят.
Жизнено ни е необходима организация, която, обединявайки мнозинството от участниците в анархисткото движение, да установи обща тактическа и политическа линия в анархизма и да стане направляваща за цялото движение.
Време е анархизмът да се измъкне от дупката на неорганизираността, да избяга от безкрайните колебания по най-важните въпроси на теорията и тактиката и да застане на пътя на ясно осъзнатата цел и организираната колективна практика.
Не е достатъчно обаче само да се констатира жизнената необходимост от такава организация. Необходимо е и да се посочи методът за нейното създаване.
Ние отхвърляме като теоретически и практически несъстоятелна мисълта за създаване на организация по рецептата за „синтеза“, т. е. организация от поддръжници на различни течения в анархизма. Включвайки в себе си разнородни теоретически и практически елементи, такава организация не представлява нищо повече от механичен сбор от лица, гледащи по различен начин на всички въпроси на анархисткото движение, и при първото изпитание на живота неминуемо се разпада.
Методът на анархосиндикализма не решава организационния проблем на анархизма, тъй като анархосиндикализмът изобщо не поставя на първо място този проблем, а се занимава основно с идеята за своето проникване и укрепване в работническите среди. При липсата на обща анархистка организация обаче, малко може да се направи в работническите среди, дори да се закрепиш в една или друга степен сред тях.
Единственият метод, който води до решаването на общоорганизационния проблем, виждаме в събирането на активните работници на анархизма върху основата на определени идеологически, тактически и организационни положения, т. е. на почвата на повече или по-малко завършена еднородна програма.
Изработката на такава програма е една от главните задачи, възложени на анархистите от социалната борба през последните десетилетия. И на тази задача Групата на руските анархисти зад граница посвети значителна част от своите усилия.
Тук публикуваната „Организационна платформа“ е сама по себе си рамка, скелет на такава програма и трябва да послужи като първа стъпка към обединяването на анархистките сили в един активен, дееспособен революционен анархистки колектив – във Всеобщ съюз на анархистите.
Ние не се заблуждаваме за едни или други недостатъци на платформата. Както във всяка нова практическа, но същевременно отговорна стъпка, платформата несъмнено има недостатъци. Възможно е редица съществени въпроси да не влизат в платформата; редица въпроси да не са достатъчно добре разработени, а други пък обратно – да са твърде подробни или повтарящи се. Всичко това е възможно. Но не това е важното. Важно е да се положат основите на обща организация, а това в необходимата степен се достига с изработената платформа. Работа на общия колектив – Всеобщия анархистки съюз – е после тази платформа да се разшири, задълбочи, да се превърне тя в завършена програма на цялото анархистко движение.
Ние не се заблуждаваме и за нещо друго.
Предполагаме, че твърде много представители на така наречения индивидуализъм и хаотичен анархизъм с пяна на уста ще се нахвърлят върху нас и ще ни обвинят в нарушаване на анархистките принципи. Знаем обаче, че под „анархистки принципи“ индивидуалистичният и хаотичен елемент разбира онази разпасаност и безотговорност, които нанесоха на нашето движение почти неизлечими рани и срещу които ние се борим с всички сили и страст. Затова спокойно можем да оставим настрана атаките от този лагер.
Нашите надежди възлагаме на други – на онези, останали верни на анархизма работници, които са изстрадали трагедията на анархисткото движение и мъчително търсят изход.
И също така възлагаме големи надежди на анархистката младеж, която, родена от полъха на руската революция, внезапно се озова в кръг от конструктивни проблеми и затова неизбежно ще има нужда от осъществяването на организационните и градивните начала в анархизма.
Призоваваме всички руски анархистки организации, пръснати по различни страни на света и отделните работници на анархизма да се сплотят в един революционен колектив върху обща организационна платформа.
Нека тази платформа да бъде революционна парола и сборен пункт за всички работници на руското анархистко движение и да постави началото на Всеобщия съюз на анархистите.
Да живее организираното анархистко движение!
Да живее Всеобщия анархистки съюз!
Да живее социалната революция на трудещите се по света!
Група на руските анархисти зад граница, –
Секретар на групата П. Аршинов
20 юни 1926 година.
On to ОБЩА ЧАСТ
Back to Index
Source: http://a-bg.net
Return to The Nestor Makhno Archive
Other pages connected to this site: