Организационна платформа на Всеобщия съюз на анархистите
ОБЩА ЧАСТ
"Единно човечество няма.
Има човечество на класите –
роби и господари."
Както всички предшестващи го общества, днешното буржоазно-капиталистическо общество не е единно. То е разделено на два лагера, които рязко се различават един от друг по своето социално положение и по своите социални функции: на пролетариат в широкия смисъл на думата и на буржоазия.
Участта на пролетариата векове наред е да носи бремето на тежкия физически труд, плодовете на който обаче не отиват при него, а при друга привилегирована класа, която притежава собствеността, властта и произведенията на духовната култура (науката, образованието, изкуството) – буржоазията.
Социалното поробване и експлоатация на трудовите маси представлява основата, на която се крепи съвременното общество и без която то не може да съществува.
Този факт породи продължилата векове наред класова борба, която се проявява или явно и стихийно, или незабележимо и тихо, и в основата си е насочена към превръщането на съвременното общество в общество, отговарящо на нуждите, потребностите и понятията за справедливост на трудещите се.
Цялата човешка история в социалната област е непрекъсната верига от борби на трудовите маси за техните права, свобода и по-добър живот. Тази класова борба в историята на човешките общества винаги е била онзи основен фактор, който определя формата и строежа на тези общества.
Социално-политическият строй на всяка страна е преди всичко резултат от класовата борба. Неговата структура е показател за това на какъв етап и в какво състояние е спряла и се намира понастоящем класовата борба. Най-малката промяна в хода на класовата борба, в съотношението на борещите се класови сили незабавно води до промени в тъканта и структурата на класовите общества.
Това е всеобщото и универсално значение на класовата борба в живота на класовите общества.
ІІ. НЕОБХОДИМОСТ ОТ НАСИЛСТВЕНА СОЦИАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ
В основата на съвременното общество стои принципът за насилственото поробване и насилствената експлоатация на масите. Всички области на това общество – икономиката, политиката, обществените отношения – се крепят на класовото насилие, служебните органи на което са властта, полицията, армията, съдът. Всичко в това общество, като се започне от отделната фабрика и се завърши с цялата държавна система, представлява крепост на капитала, в която нито за миг не изпускат трудещите се от очи и в която винаги има на разположение сили, служещи за пресичане на всяко движение на трудещите се, което застрашава в някаква степен устоите или даже спокойствието на съвременния строй.
Едновременно с това системата на днешното общество автоматично държи трудовите маси в състояние на невежество и умствен застой; насилствено възпрепятства тяхното духовно и културно издигане, за да може по-лесно да се справя с тях.
Прогресът на съвременното общество – техническото развитие на капитала, усъвършенстването на неговата политическа система чрез укрепване на силите на господстващата класа – прави по-трудна борбата с него и отдалечава решителния миг на освобождаването на труда.
Анализът на съвременното общество показва, че друг път освен пътя на насилствената социална революция за превръщането на капиталистическото общество в общество на свободни трудещи се няма.
ІІІ. АНАРХИЗЪМ И АНАРХИСТКИ КОМУНИЗЪМ
Класовата борба, създавана от неволите и вековните стремежи на трудещите се към свободата, роди в средите на угнетените идеята на анархизма – идеята за пълното отричане на класовата и държавна система на съжителстване и замяната на последната със свободно, бездържавно общество на самоуправляващи се труженици.
Така израсна анархизмът – не от абстрактните размишления на учения или философа, а от онази борба, която трудещите се водят пряко с капитала, от техните нужди и потребности, от тяхната психология, от техните стремежи към свобода и равенство, с които живеят трудовите маси, особено в най-добрите и героични времена на своя живот и борба.
Изтъкнатите мислители на анархизма – Бакунин, Кропоткин и др. – не са създавали идеята за анархизма, а са я намирали у масите. Със силата на своята мисъл и своите познания те само са помагали тя да се изяви и разпространи.
Анархизмът не е резултат от индивидуално творчество и не е предмет на индивидуални упражнения.
Но и точно по същия начин анархизмът не е в каквато и да било степен резултат от общочовешки стремежи. Единно човечество няма. Всеки опит да се направи анархизмът принадлежност на цялото човечество в сегашния му вид, да му се натресе общочовешки характер, е историческа и социална лъжа, която неизбежно ще доведе до оправдание на съвременния строй и нова експлоатация.
Анархизмът е общочовешки единствено в смисъл, че идеалите на трудовите маси оздравяват живота на всички хора и че съдбата на днешното и бъдещото човечество е свързана със съдбата на поробения труд. Ако победят трудовите маси – ще се възроди цялото човечество. Ако не победят, по света по старому ще царуват насилието, експлоатацията, робството, гнетът.
Зараждането, разцветът и осъществяването на анархистките идеали се корени в живота на трудовите маси, в тяхната борба – те са неразривно свързани с общата им съдба.
Анархизмът се стреми към превръщането на съвременното буржоазно капиталистическо общество в такова общество, което би осигурило на трудещите се плодовете на техния труд, тяхната свобода, независимост, социално и политическо равенство. Това общество представлява анархисткият комунизъм. В него намират своя пълен израз не само обществената солидарност, но и идеята за свободната личност, като двете идеи се развиват в тясна взаимовръзка.
Анархисткият комунизъм счита, че единствен творец на всички обществени ценности е трудът – физически и умствен – и само на него принадлежи правото на ръководство на стопанския и обществен живот. Затова анархисткият комунизъм в никаква степен не оправдава и не допуска съществуването на нетрудови класи.
Ако тези класи се съхранят редом с анархисткия комунизъм, той не носи отговорност към тях. Само в случай, че нетрудовите класи решат да станат трудови и пожелаят да живеят в обществения строй на анархисткия комунизъм на общо основание – те ще заемат в него равностойно положение с останалите – т. е. положение на свободни членове на обществото, които се ползват с правата на това общество и носят общите отговорности.
Анархисткият комунизъм се стреми към премахването на всяка експлоатация и всяко насилие над личността и трудовите маси. За тази цел той изгражда такава икономическа и социална база, която ще съчетае в едно целия стопански и обществен живот на страната, ще осигури на всяка личност равнопоставено положение спрямо останалите и ще осигури максимални блага. Тази база е обобществяването на всички средства и оръдия за производство (промишленост, транспорт, земя, суровинни източници и пр.) и изграждане на органи на народното стопанство на основата на равенство и самоуправление на трудовите класи.
В рамките на това самоуправляващо се общество на трудещите се анархисткият комунизъм поставя принципа на равностойността и равноправието на всяка личност (не личност „изобщо“, не „мистическа личност“, не „личност идея“).
От принципа на равностойността и равноправието на личността, а също и от това, че ценността на труда на всяка отделна личност не може да се измери и оцени, произтича основният обществено-правен и икономически принцип на анархисткия комунизъм: „От всекиго според способностите, всекиму според потребностите.“
ІV. ОТРИЦАНИЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА
Демокрацията представлява сама по себе си една от формите на буржоазно-капиталистическото общество.
Основата на демокрацията е съхраняването на противоположните класи на съвременното общество – трудът и капиталът – и сътрудничеството на тези класи на основата на капиталистическата частна собственост. Израз на това сътрудничество са парламентът и еднонационалното представително правителство.
Формално демокрацията провъзгласява свободата на словото, печата, сдружаването, равенството на всички пред закона.
Всички тези свободи обаче имат определено условна същност: те се допускат дотолкова, доколкото не противоречат на интересите на господстващата класа, т. е. на буржоазията.
Демокрацията оставя неприкосновен принципа на частната капиталистическа собственост. Именно с това тя запазва правото на буржоазията да държи в ръцете си цялата икономика на страната, цялата преса, образование, наука, изкуство, което фактически прави буржоазията пълновластен господар на страната. Монополното положение на буржоазията в икономиката на страната позволява тя да установи своята пълна неограничена власт и в политическата сфера. И наистина парламентът, представителното правителство при демокрациите са изпълнителни органи на буржоазията.
По този начин демокрацията става един от видовете буржоазна диктатура, замаскирана с лъжливи формули за фиктивни политически свободи и демократични гаранции.
V. ОТРИЦАНИЕ НА ДЪРЖАВАТА И ВЛАСТТА
Идеолозите на буржоазията определят държавата като орган, регулиращ сложни социално-политически, граждански и обществени отношения между хората в съвременното общество и охраняващ правовия ред в това общество. Анархистите сме напълно съгласни с това определение, като добавяме само, че в основата на правовия ред на съвременното общество лежи поробването на огромното мнозинство от народа от едно нищожно малцинство и че именно на тази цел служи съвременната държава.
Държавата е организирано насилие на буржоазията над трудещите се и едновременно с това нейни изпълнителни органи.
Левите социалисти и сред тях по-конкретно болшевиките също считат буржоазната власт и буржоазната държава за слуги на капитала. Те обаче смятат, че властта и държавата в ръцете на социалистическите партии могат да бъдат мощно средство за делото за освобождението на пролетариата. Затова те са за социалистическа власт и пролетарска държава. При това част от тях са за завземане на властта по мирен, парламентарен начин (социалдемократите), друга част са за завземане на властта по революционен начин (комунисти, леви социал-революционери).
Анархизмът смята и двете положения за изначално погрешни, вредни за делото за освобождаването на труда.
Властта винаги е свързана с експлоатация и поробване на народните маси. Тя или израства от тази експлоатация, или се създава заради нея. Власт без насилие и експлоатация губи всяка основа под себе си.
Държавата и властта отнемат инициативата на масите, убиват духа на самостоятелност и възпитават у тях робска психология на подчинение, на чакане и надежда отгоре, от началството. Освобождаването на трудещите се е възможно само в процеса на непосредствена революционна борба на широките трудови маси и техните класови организации с капиталистическата система.
Завземането на властта от социалдемократическите партии по парламентарен път в рамките на съвременния строй няма да придвижи нито крачка напред делото за освобождаване на труда и това е защото фактическата сила, а това означава и фактическата власт ще остане у буржоазията, която държи в ръцете си цялата икономика и политика в страната. Ролята на социалистическата власт в този случай се свежда към реформи, към подобряване на същия този буржоазен строй (примерът на Макдоналд, социалдемократическите партии на Германия, Швеция, Белгия, достигнали до властта в рамките на капиталистическия строй).
Завземането на властта по реда на социален преврат и организацията на така наречената пролетарска държава също не могат да служат на делото за истинското освобождаване на труда. Държавата, първоначално построена уж за защита на революцията, неизбежно обрасва със специфични и свойствени само на нея потребности, след това става самоцел, изгражда около себе си социални привилегировани касти, на които се опира и насилствено подчинява масата на своите потребности и потребностите на привилегированите касти и по този начин възстановява основата на капиталистическата власт и капиталистическата държава – насилственото поробване и насилствената експлоатация на масите (пример е „работническо-селската“ държава на болшевиките).
VI. РОЛЯТА НА МАСИТЕ И РОЛЯТА НА АНАРХИСТИТЕ В СОЦИАЛНАТА БОРБА И СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Главните сили на социалния преврат са работническата класа в градовете, селяните и донякъде трудовата интелигенция.
Забележка: Трудовата интелигенция, макар да представлява сама по себе си, подобно на ратайския и градски пролетариат, поробена и експлоатирана класа, тя, въпреки това, благодарение на икономическите привилегии, които буржоазията предоставя на някои нейни части, е разслоена по-силно от работниците и селяните. Именно затова в първите дни на социалната революция активни дейци на революцията могат да се окажат само най-зле осигурените слоеве на интелигенцията.
Ролята на масите в социалната революция и в социалистическото строителство се различава по същество от онази, която им отреждат държавните партии. Докато болшевизмът и сродните му течения считат, че трудовите маси са носители само на революционно-разрушителни инстинкти и са неспособни на революционно-творческа дейност, поради което тази творческа дейност трябва да мине в ръцете на хората, съсредоточени в държавата или в ЦК на партията, анархистите, обратно, считат, че трудовата маса съдържа в себе си огромни творчески възможности и се стремят към премахването на преградите, които пречат на тяхното проявяване.
За главна преграда в това отношение анархизмът счита държавата, узурпираща всички права на масите и отнемаща им почти всички функции на обществения и стопански живот. Държавата трябва да отмре не някога си, някъде в бъдещото общество. Тя трябва да бъде разрушена от трудещите се в първия ден на тяхната победа и да не бъде възстановявана под никаква форма. Нейното място ще заеме система от федеративно обединени самоуправляващи се производствено-потребителски организации на трудещите се. Тази система изключва както организация на властта, така и диктатура на една или друга партия.
Руската революция от 1917 година набеляза именно такова направление на социално-освободителния процес, като създаде система от работнически и селски съвети и фабрично-заводски комитети. Печалната грешка от нейна страна обаче беше, че тя не ликвидира навреме държавната организация на властта – отначало властта на временното правителство, а след това – властта на болшевиките. Последните, възползвали се от доверието на работниците и селяните, реорганизираха буржоазната държава според обстоятелствата към момента и след това убиха с тази държава творението на революционните маси – свободният строй на съветите и фабрично-заводските комитети, който бележеше първите крачки на бездържавното строителство.
Дейността на анархистите се разделя на два периода – на предреволюционен и революционен период. И в единия, и в другия случай своята роля анархистите ще успеят да изпълнят само като организирана сила, знаеща точно както целите на своята борба, така и пътищата, водещи към осъществяването на тези цели.
В предреволюционния период основна задача на Всеобщия анархистки съюз е подготовката на работниците и селяните за социалния преврат.
Отричайки формалната (буржоазна) демокрация, отричайки властта и държавата, провъзгласявайки пълното освобождение на труда, анархизмът максимално изостря принципите на суровата класова борба, развива у масите революционно класово самосъзнание и революционна класова непримиримост.
Именно в духа на класовата непримиримост, антидемокрацията и антидържавността, в духа на идеалите на анархисткия комунизъм трябва да се води анархисткото възпитание на масите. Но само възпитание не е достатъчно. Необходима е и известна анархистка организираност на масите. За нейното осъществяване работата трябва да се провежда в две посоки – по линия на подбора и групирането на революционните работническо-селски сили на идейната основа на анархизма (идейни анархистки организации) и по линия на групирането на революционните работници и селяни на производствена и потребителска основа (революционни производствени организации на работниците и селяните, свободни работническо-селски кооперативи и др.).
Работническата класа и селяните, организирани на производствена и потребителска основа и проникнати от идеологията на революционния анархизъм, стават първични опорни точки на социалната революция и колкото повече анархистко съзнание и анархистка организираност бъдат внесени в техните среди днес, толкова повече анархистко направление, анархистка устойчивост и анархистко творчество ще проявят те в мига на революцията.
Що се отнася до работническата класа на Русия, след осемте години болшевишка диктатура, сковаваща естествените потребности на масите от самостоятелност и показваща по-добре от всяка друга истинската природа на всяка една власт, тя крие в себе си огромни възможности за създаване на масово анархистко и анархосиндикалистко движение. Организираните работници на анархизма трябва с всички свои сили незабавно да отговорят на тези потребности и възможности и да не им позволят да се изродят в меншевизъм.
Също така незабавно и пълно анархистите трябва да отдадат своите сили на организацията на бедните селяни, смазани от властта, търсещи изход и криещи в себе си огромни революционни възможности.
Ролята на анархистите в революционния период не може също така да се ограничи с голата проповед на лозунгите и идеите на анархизма.
Животът не е само арена за проповеди от едни или други хора, но в същата степен е и арена за борба, стратегии и стремежи на същите тези идеи към ръководство. Повече от всяка друга идея анархизмът е длъжен да се превърне в ръководна идея при социалната революция, тъй като само на основата на идеите на анархизма социалната революция ще стигне до пълното освобождаване на труда.
Ръководното положение на анархистките идеи в революцията едновременно с това означава идейно ръководство на събитията от анархистите. Това обаче не трябва да се бърка с политическото ръководство на държавническите партии, което в крайна сметка преминава в държавно ръководство.
Анархизмът не се стреми към завземане на политическата власт, към диктатура. Неговият основен стремеж е да помогне на масите да излязат на верния път на социалния преврат и социалистическото строителство. Но за масите не е достатъчно да застанат на пътя на социалната революция. Необходимо е също така да се удържи направлението на революцията и нейната цел – сриването на капиталистическото общество в името на обществото на свободните трудещи се. Както показа опита на руската революция от 1917, тази задача не е лека и то предимно поради многобройните партии, които се стремяха да обърнат движението в посока противоположна на социалната революция.
Макар масите в социалните движения да живеят с дълбоко анархистки тенденции и лозунги, тези лозунги и тенденции обаче са разпокъсани, не са свързани в определена система и затова нямат тази организирана ръководна идейна сила, която е необходима за съхраняването на анархисткото направление и анархистката цел в социалната революция. Тази идейна ръководна сила може да бъде единствено конкретно определен от масите идеен колектив. В такъв колектив ще бъдат организирани анархистките сили и организираното анархистко движение.
Идейните и практическите задължения на анархисткия колектив, т. е. на Всеобщия анархистки съюз по време на революцията са огромни.
Той ще трябва да проявява инициатива и пълно участие във всички области на социалната революция: в областта на направляването и характера на революцията, в областта на гражданската война и защитата на революцията, в областта на градивните задачи на революцията, при въпроса за новото производство, потребление, земята и пр.
По всички тези и множество други въпроси масата ще поиска от анархистите ясен и точен отговор. И когато анархистите излязат с идеята за анархистка революция и анархистки строй на обществото, те ще бъдат длъжни на всички тези въпроси да дадат точен отговор, да свържат решението на тези въпроси с общите идеи на анархизма и да отдадат всички свои сили на тяхното прилагане в живота.
В този случай Всеобщият анархистки съюз и анархисткото движение ще изпълнят своята цялостна идейна ръководна роля в социалната революция.
ПРЕХОДЕН ПЕРИОД
Под преходен период при социално-политическите партии се разбира определена фаза от живота на народа, характеризираща се с разрив със стария строй и установяване на нова икономическа и политическа система, която обаче все още не съдържа в себе си пълното освобождаване на трудещите се.
В този смисъл всички програми-минимум на социално-политическите партии, например демократичната програма на опортюнистичните социалисти или програмата на комунистите за „диктатура на пролетариата“ са по същество програми на преходния период.
Основна страна на тези програми-минимум е, че те, като считат за невъзможно към дадения момент пълното осъществяване на идеалите на трудещите се – тяхната независимост, свобода и равенство – запазват редица институции на капиталистическата система: принципа на държавната принуда, частната собственост върху средствата и оръдията за производство, наемничеството и много други – в зависимост от това за какви цели е пригодена една или друга програма на политическите партии.
Анархистите винаги са били принципни противници на подобни програми, считайки, че самото изграждане на преходни системи – принципите на експлоатация и принуда на масите, поддържани от тези системи, неизбежно ще доведат до поредното поробване.
Вместо политически програми-минимум анархистите винаги са отстоявали само социалната революция, лишаваща капиталистическата класа от политически и икономически привилегии и предаваща средствата и оръдията за производство и всички функции на обществено-стопанския живот в ръцете на трудещите се.
И до ден днешен анархистите отстояват тази позиция.
Идеята за преходния период, според която в резултат на социалната революция би трябвало да се формира не анархистко общество, а някакъв „хикс“, носещ в себе си елементи и отживелици на старата капиталистическа система, е противоанархична в същината си. Тя крие в себе си заплахата от укрепване и развиване на тези елементи до първоначалните им размери и ще обърне хода на събитията в противоположна посока.
Ярък пример за това е установеният от болшевиките в Русия режим на „диктатура на пролетариата“, който по убежденията на болшевиките би трябвало да бъде единствено преходна стъпка към пълния комунизъм, но който на практика доведе до възстановяването на класовото общество, на дъното на което отново се оказаха работниците и най-бедните селяни.
Центърът на тежестта в работата за изграждане на анархисткото общество не е в това на всеки индивид от първия ден на революцията да се предостави неограничена свобода да удовлетворява своите потребности, а в това да се завземе социалната база на това общество и да се установят принципите на отношенията между хората. Въпросът за по-голямото или по-малко материално обезпечаване не е принципен, а технически въпрос.
Основният принцип, по който ще бъде изградено новото общество, който ще представлява съдържанието на това общество и който по никакъв начин не следва да се орязва, е в равенството на отношенията, в свободата и независимостта на трудещите се. Именно този принцип е основното начално изискване на масите, само в името на което те биха се вдигнали на социална революция.
Едно от двете: или социалната революция ще завърши с поражение на трудещите се – в този случай ще трябва отново да се готвим за борба – и ново настъпление на капиталистическата система, или тя ще доведе до победата на трудещите се – тогава последните, овладявайки позициите на самоуправлението – земята, производството, обществените функции – ще пристъпят към изграждането на свободното общество.
Това ще бъде и началото на изграждането на анархисткото общество, което, веднъж започнало, ще продължи непрекъснато напред, като укрепва и се усъвършенства.
Овладяването от страна на трудещите се на производствените и обществени функции ще прокара по този начин рязка граница между епохата на държавността и епохата на бездържавността.
Анархизмът, за да стане знаме на борещите се маси и на социално-революционната епоха, не трябва да крие своите основни принципи, не трябва да приспособява своята програма към отживелиците на миналото, към опортюнистическите тенденции на преходните системи и периоди, а напротив – максимално да ги развива и извисява.
АНАРХИЗЪМ И СИНДИКАЛИЗЪМ
Ние считаме противопоставянето на анархисткия комунизъм на синдикализма и обратно за съвършено изкуствено, лишено от всякакво основание и смисъл.
Понятията за комунизъм и синдикализъм се намират в две различни плоскости. Докато комунизмът, т. е. свободното общество на равнопоставени трудещи се, е цел на анархистката борба, синдикализмът, т. е. революционно-професионалното работническо движение е само една от формите на революционна класова борба.
Като обединява работниците на основата на производството, революционният синдикализъм, като всяко професионално движение, същевременно не е мироглед, отговарящ на всички сложни социално-политически въпроси на съвременната действителност. Върху него постоянно се отразяват идеологиите на отделните политически групировки, в зависимост от това коя от последните провежда най-интензивна работа в неговите редици.
От казаното дотук произтича нашето отношение към революционния синдикализъм. Без да предрешаваме тук въпроса за ролята на революционните синдикати на втория ден от революцията, т. е. дали те са организаторите на цялото ново производство или ще отстъпят тази роля на работническите съвети или фабрично-заводските комитети, ние считаме, че в революционния синдикализъм, като в една от формите на работническото революционно движение, анархистите трябва да се включат.
Само че в момента въпросът не е само в това дали анархистите да влизат в революционния синдикализъм, или да не влизат, колкото в това как и с каква цел следва да се влезе в него.
Ние считаме целия изминал период до наши дни, когато анархистите влизаха в движението на революционния синдикализъм като отделни работници и отделни проповедници като период на самодейността в отношението към работническото професионално движение.
Анархосиндикализмът, който се стреми да утвърди анархистката идеология в лявото крило на революционния синдикализъм по пътя на създаване на синдикати от анархистки тип, е крачка напред в това отношение, но въпреки това не преодолява самодейността. Работата по анархизирането на синдикалисткото движение анархосиндикализмът не поставя в задължителна връзка с организацията на анархистките сили извън това движение. Впрочем, единствено при наличието на такава връзка е възможно анархизирането на революционния синдикализъм и предотвратяването на опортюнистичните уклони в него.
Гледайки на революционния синдикализъм единствено като на професионално движение на трудещите се, което няма своя определена социално-политическа идеология – и следователно неспособно самостоятелно да разреши социалния проблем, – ние считаме, че задачата на анархистите в редиците на това движение е развиване на анархистката идеология в него, идейното ръководство на това движение с цел превръщането му в активна армия на социалната революция. Не бива да се забравя, че ако синдикализмът своевременно не получи опора в анархистката идеология, той, волю-неволю, ще се опре на идеологията на някоя държавна политическа партия.
Френският синдикализъм, който някога блестеше с анархистки лозунги и анархистка тактика, а след това попадна под влиянието на част от комунистите, а в по-голямата си част – на десните опортюнистически социалисти, е поразителен пример за това.
Задачата на анархистите в редиците на революционното професионално движение обаче може да бъде изпълнена единствено в случай, че тяхната работа там бъде най-тясно свързана и съгласувана с дейността на анархистката организация извън синдиката. С други думи, ние трябва да влизаме в революционното профсъюзно движение като организирана сила, отговорна за работата в синдикатите пред общата анархистка организация и под ръководството на тази организация.
Без да се ограничаваме до създаването на анархистки синдикати, ние трябва да се стремим идейно да въздействаме върху целия революционен синдикализъм във всичките му форми. (Промишлените работници по света (IWW), руските профсъюзи и др.) Това можем да постигнем, като пристъпим към задачата като строго организиран анархистки колектив и в никакъв случай като дребни самодейни групички, на всичкото отгоре нямащи организационни връзки и идейна съгласуваност помежду си.
Фабрично-заводските анархистки групи, работещи по създаването на анархистките синдикати, водещи борба в революционните синдикати за преобладаващата роля на анархистката идеология в синдикализма, за идейното им ръководство, водени в своята дейност от общата анархистка организация, към която принадлежат – в това е смисълът и формата на анархисткото отношение към революционния синдикализъм и сродните му революционни професионални движения.
On to КОНСТРУКТИВНА ЧАСТ
Back to Index
Source: http://a-bg.net
Return to The Nestor Makhno Archive
Other pages connected to this site: