Организационна платформа на Всеобщия съюз на анархистите
КОНСТРУКТИВНА ЧАСТ
Това общество обаче в своя завършен вид няма да се създаде от само себе си по силата единствено на социалния преврат. Неговото осъществяване ще бъде повече или по-малко дълъг социално-революционен процес, направляван от организираните сили на победоносния труд по определен път.
Нашата задача днес е да посочим този път и да определим онези конкретни положителни задачи, които в самия първи ден на социалната революция ще застанат пред трудещите се и от правилното решение на които ще зависи съдбата на самата социална революция.
От само себе си се разбира, че изграждането на новото общество е възможно единствено след победата на трудещите се над съвременната буржоазно-капиталистическа система и нейните носители. Не бива да се пристъпва към изграждането на нова икономика и нови обществени отношения, ако не е сломена силата на държавата, охраняваща робския строй и ако работниците и селяните по революционен ред не са взели в ръцете си промишленото и земеделско стопанство на страната.
Именно затова най-първата задача на социалната революция ще бъде разрушаването на държавната машина на капиталистическото общество, лишаването на буржоазията и изобщо на всички социално-привилегировани елементи от власт и повсеместното утвърждаване на волята на въстаналия труд, изразена в основните принципи на социалната революция. Тази разрушително-бойна страна на революцията просто ще разчисти пътя за онези положителни задачи, които представляват смисъла и същността на социалната революция.
Тези задачи са следните:
а) Решаване в анархистки смисъл на въпроса за производството (промишлеността) на
страната.
б) Решаване в същия смисъл на въпроса за земята.
в) Решаване на продоволствения въпрос.
ПРОИЗВОДСТВО
Като изхождаме от факта, че промишлеността на страната се е създавала с усилията на много поколения трудещи се и че отделните отрасли на промишлеността са най-тясно свързани помежду си, ние разглеждаме цялото съвременно производство като общ цех на производителите, който принадлежи на всички трудещи се и никому поотделно.
Производственият механизъм на страната е едно цяло и принадлежи на цялата работническа класа. Това положение определя характера и формата на новото производство. То също ще бъде едно цяло, общо в смисъл, че изделията, изработвани от производителите, ще принадлежат на всички. Тези изделия, независимо от коя категория са, ще представляват общ продоволствен фонд на трудещите се, от който всеки участник в новото производство ще получава всичко необходимо на равни начала с останалите.
Новото производство напълно ще унищожи наемничеството и експлоатацията под всякаква форма и ще утвърди на тяхно място принципа за другарско сътрудничество на работниците.
Тази междинна класа, която в сегашното капиталистическо общество се занимава с посреднически функции – търговия и пр., а също и буржоазията, трябва на равни начала с всички останали да влезе в новото производство. В противен случай те сами се поставят извън трудовото общество.
Стопани - били те под формата на частен собственик-предприемач или под формата на собственик-държава, каквато понастоящем е държавата на болшевиките, няма да има. Организаторските функции в новото производство ще минат към специално създадени от работещите маси органи на управление – работнически съвети, фабрично-заводски комитети или работнически фабрично-заводски управления. Тези органи, свързани помежду си в рамките на града, областта и по-нататък в цялата страна, ще образуват градски, областни и накрая всеобщи (федерални) органи за ръководство и управление на производството. Тъй като те ще бъдат избираеми от масата и ще се намират под неин постоянен контрол и въздействие, те ще се обновяват постоянно, като осъществяват идеята за истинско самоуправление на масата.
Цялостното производство, в което оръдията на производството и произведенията от него принадлежат на всички, което ще замени наемничеството с принципа на другарското сътрудничество и ще установи за всички производители равни права, ще бъде ръководено от избрани от масите органи на работническо управление – това е първата практическа стъпка по пътя към осъществяването на анархисткия комунизъм.
ПРОДОВОЛСТВИЕ
Продоволственият въпрос при революцията ще изникне като двояк проблем. Първо - принципът за конфискуване на продоволствието. Второ – принципът за неговото разпределение.
Що се касае до разпределението на продоволствието, решенията в тази област могат да бъдат набелязани само в най-общ вид, тъй като при решението на този въпрос голяма роля ще играе количеството налично продоволствие, принципът за целесъобразността и други.
Социалната революция, поела задачата за цялостна промяна на съвременния строй, едновременно с това поема задължението да се погрижи за жизнените потребности на всички хора. Изключение ще бъде онази част от нетрудещите се, която ще откаже да взима участие в новото производство по контрареволюционни съображения. Изобщо, с изключение на посочената категория лица, потребностите на цялото население на територията на социалната революция ще се задоволяват от общореволюционния продоволствен фонд. В случай, че продоволствието бъде в недостатъчни количества, то ще се разпределя по принципа на най-голямата нужда, т. е. първо между децата, болните и работещите селяни.
По-труден ще бъде проблемът с организацията на общореволюционния продоволствен фонд.
Вън от всякакво съмнение е, че в първите дни на революцията градовете няма да разполагат с необходимото за живота продоволствие. Едновременно с това недостигащото на градовете продоволствие ще се намира в изобилие у селяните.
За анархистите не може да има никакво съмнение за взаимоотношенията на трудовия град и трудовото село. Анархистите считат, че социалната революция може да се осъществи единствено със съвместните усилия на работниците и селяните. Следователно и решението на продоволствения въпрос при революцията е възможно само на основата на революционното сътрудничество на тези две трудови класи.
За да се установи това сътрудничество, градската работническа класа, поела производството в свои ръце, трябва незабавно да се погрижи за насъщните нужди на селото, като наред с предметите за всекидневна употреба достави на селото средства и оръдия за колективна обработка на земята. Колективната грижа на работниците за нуждите на селяните ще доведе до подобен отклик от страна на последните, т. е. колективно снабдяване на градовете с продуктите на селския труд и главно – с продоволствие.
Общите работническо-селски кооперативи ще бъдат първични органи за обслужване на продоволствените и селскостопански нужди на града и селото. Като придобиват в последствие по-широки и постоянни функции – доставянето на всичко необходимо за поддръжката и развитието на обществено-стопанския живот на работниците и селяните, тези кооперативи могат да се превърнат в постоянни органи за снабдяване на града и селото.
Решен по този начин, продоволственият въпрос ще позволи на градския пролетариат да създаде постоянен продоволствен фонд, което по един благотворен и решителен начин ще повлияе на съдбата на цялото ново производство.
ЗЕМЯТА
За главни революционно-съзидателни сили при решаването на поземления въпрос ние считаме трудовото, неексплоатиращо чужд труд селячество и ратайския пролетариат на селата. Тяхна задача ще бъде извършването на черното преразпределение на земята с цел установяване ползването и обработката на земята на комунистически начала.
Също както промишлеността, тази обработвана и култивирана от поколения трудещи се земя, е плод на усилията на тези трудещи се. Тя също принадлежи на целия трудов народ и никому поотделно. Като обща собственост на трудещите се, земята като цяло не може да бъде обект на покупко-продажба. Тя не може да бъде и отдавана под аренда от когото и да било на когото и да било и не може да служи като средство за експлоатация на чуждия труд.
Земята е един вид общонародна работилница, в която трудовият човек изработва средства за препитание. Но това е работилница от такъв род, че всеки работник (селянин) по силата на историческите условия е свикнал да върши своята работа самостоятелно и независимо от другите производители. Докато в промишлеността общинният (комунистически) метод на работа е насъщно необходим и единствено възможен, в земеделието той не е единствено възможен понастоящем. Мнозинството от селяните ползва индивидуален метод на стопанисване.
Затова с преминаването на земята и средствата за нейната обработка при селяните без възможност за нейната продажба и отдаване под аренда, въпросът за формите за нейното ползване и обработка (комунално или семейно) няма да има изведнъж такова общо и окончателно решение, каквото ще има въпросът за промишлеността. На първо време вероятно ще се ползва и единият, и другият начин.
Окончателната форма на ползване и обработка на земята ще установи самото революционно селячество. Никакъв външен натиск по отношение на този въпрос не може да има.
Но тъй като ние смятаме, че единствено комунистическото съжителство, в името на което и ще бъде извършена социалната революция, ще избави трудещите се от безправието и експлоатацията, ще им даде пълна свобода и равенство, тъй като селяните представляват преобладаващото мнозинство от населението (в Русия са около 85%), следователно поземленият селски строй ще бъде решаващ фактор за съдбата на революцията. Тъй като в крайна сметка частното земеделско стопанство, също както и частното промишлено предприятие, води до търговия, трупане на частна собственост и възстановяване на капитала – то наше задължение е днес да направим всичко необходимо, за да облекчим решаването на поземления въпрос в комунален смисъл.
За тази цел днес сме длъжни да провеждаме между селяните усилено разпространение на идеите на комунистическото ползване и комунистическа обработка на земята.
Създаването на специфично селски съюз с анархистко направление в значителна степен ще облекчи тази задача.
Огромно значение в това отношение ще има техническият прогрес, който облекчава развитието на селското стопанство и фактическото осъществяване на комунизма в градовете и предимно в промишлеността. Ако в отношенията си със селяните работниците действат не като отделни групи, а като огромен комунистически колектив, обхващащ цели отрасли от производството и ако при това те се грижат за насъщните нужди на селото и едновременно с вещите за ежедневния бит доставят във всяко село оръдия за колективната обработка на земята, това несъмнено ще тласне селячеството към комунизъм в земеделието.
ЗАЩИТА НА РЕВОЛЮЦИЯТА
Въпросът за защитата на революцията също е част от проблема за първия ден. По принцип най-могъщото средство за защитата на революцията е успешното решаване на нейните сериозни проблеми: проблемите за производството, потреблението и земята. Ако тези проблеми бъдат решени правилно, никакви контрареволюционни сили няма да успеят да променят или разколебаят свободния строй на трудещите се. И все пак, наред с всичко това, на трудещите се ще се наложи да издържат в жестока борба с враговете на революцията, за да защитят нейното физическо съществуване.
Социалната революция, която заплашва привилегиите и самото съществуване на нетрудовите класи в съвременното общество, неминуемо ще предизвика отчаяната съпротива на тези класи, която ще се излее в ожесточена гражданска война.
Както показа опитът на Русия, такава гражданска война трае не месеци, а години.
Без значение колко успешни ще бъдат първите крачки на трудещите се в началото на революцията, имащите господстващи класи дълго време ще съхраняват огромна съпротивителна сила и години наред ще минават в настъпление срещу революцията, като се стремят да си върнат отнетите им власт и привилегии.
Създадената от многобройните им привърженици армия, военна техника и военна стратегия, капитали – всичко това ще бъде хвърлено срещу победоносните трудещи се.
Последните, за да удържат завоеванията на революцията, трябва да създадат органи за защита на революцията, за да се противопоставят на всичко това със съответната бойна сила. В първите дни на революцията такава бойна сила ще бъдат всички въоръжени работници и селяни. Но това ще бъде само през първите дни, преди гражданската война да е достигнала своята кулминационна точка и преди борещите се страни да са излезли с правилно изградени военни организации.
В социалната революция най-критичният момент не е моментът на сваляне на властта, а моментът, който ще настъпи след това сваляне, моментът на всеобщото настъпление на низвергнатия строй срещу трудещите се, когато постигнатите завоевания ще трябва да се удържат.
Самият характер на това настъпление, техниката и развитието на гражданската война по принцип ще изискат от трудещите се определени военно-революционни формирования. Същността и основните начала на тези формирования трябва да бъдат предварително определени. Като отричаме държавните властнически методи на управление на масите, ние едновременно с това отричаме и държавния метод за организация на военната сила на трудещите се, т. е. отричаме принципа на принудителната държавна армия. Според основните положения на анархизма в основата на военните формирования на трудещите се трябва да залегне доброволният принцип. Като пример за такива формирования можем да посочим партизанските военно-революционни отряди на работниците и селяните, действали по време на руската революция.
Революционното доброволно участие и партизанското действие не следва да се разбират обаче в тесния смисъл на тези думи, тоест като борба с врага на местните работническо-селски отряди, несвързани помежду си с оперативен план и действащи всеки на своя отговорност. Партизанското действие и партизанската тактика на върховия етап от своето развитие ще започнат да се ръководят от обща военно-революционна стратегия.
Гражданската война като всяка друга война може успешно да се проведе от трудещите се единствено при съблюдаването на два основни принципа на военното дело – единството на оперативния план и единството на общото командване. Онзи момент от революцията, когато буржоазията с организирани сили ще тръгне да сваля революцията, ще бъде най-критичният момент и той ще поиска от трудещите се да прибягнат към тези принципи на военното дело.
По този начин въоръжените сили на революцията според изискванията на военната стратегия и стратегията на контрареволюцията неминуемо трябва да се слеят в обща революционна армия с общо командване и общ оперативен план.
В основата на тази армия ще залегнат следните принципни положения: а) класов характер на армията; б) доброволно участие (изключва се всякаква принуда за защита на революцията); в) революционна самодисциплина (доброволният принцип и революционната самодисциплина в духовно отношение са по-силни от всяка държавна армия); и г) пълно подчинение на революционната армия на работническо-селските маси в лицето на общите за цялата страна организации на работниците и селяните, които в момента на революцията ще бъдат поставени от масите на ръководните постове в стопанско-социалния живот на страната. С други думи органът за защита на революцията, носещ отговорността за борба с контрареволюцията, както на откритите военни фронтове, така и на фронтовете на скритата гражданска война (заговори на буржоазията, подготовка на безредици и пр.), действа с пълното знание на висшите производствени работническо-селски организации, подчинява им се и се направлява политически от тях.
Забележка: Макар да е необходимо революционната армия да бъде изградена на определени анархистки принципи, на самата армия не бива да се гледа като на принципен въпрос. Тя е просто следствие от военната стратегия в революцията, просто едно стратегическо мероприятие, към което неминуемо трудещите се ще бъдат доведени от процеса на гражданската война. На това мероприятие обаче трябва да се обърне внимание още сега. То още сега трябва да бъде щателно проучено, за да не се стигне при отбраната и защитата на революцията до непоправимо закъснение, тъй като закъсненията в една гражданска война могат да се окажат пагубни за изхода от цялата социална революция.
On to ОРГАНИЗАЦИОННА ЧАСТ
Back to Index
Return to The Nestor Makhno Archive
Other pages connected to this site: