Октомври 1917

Пьотр Аршинов 


Руската безвластническа революция

Октомври има две значения: това, което са му дали трудещите се маси, участвали в социалната Революция, а заедно с тях и анархо-комунистите; другото значение е това, което му е дала политическата партия, която завладя властта, използвайки този порив към социална революция, и която го предаде и задуши с насилие последвалите опити за развитие.

Огромна пропаст дели тези две тълкувания на месец октомври...

ОКТОМВРИ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЕЛЯНИТЕ

Октомври на работниците и селяните това е изличаването на властта на паразитните класи в името на равенството и самоуправлението. Октомври на болшевиките това е заграбването на властта от партията на революционната интелигенция, установяването на нейния държавен капитализъм и на бюрократичните й тоталитарни методи за управление на масите. Революцията от февруари 1917 изненада различните революционни партии, които бяха разкъсвани от огромни противоречия; огромна изненада за тях бе и дълбокият социален характер на зараждащата се Революция. Първоначално никой, с изключение на анархистите, не искаше да повярва в него. Болшевишката партия, която претендираше, че винаги изразява най-радикалните пориви на работническата класа, не надхвърляше в плановете си границите на буржоазната Революция.

ОКТОМВРИ НА БОЛШЕВИШКАТА ПАРТИЯ

Всички държавни партии, в това число и болшевишката, ограничават мащаба на руската Революция до установяването на социалдемократически режим. Чак когато работниците и селяните от цяла Русия започнват да разтърсват сериозно аграрно-буржоазния ред, чак когато социалната Революция се оказва необратим исторически факт едва тогава болшевиките започват да обсъждат социалния характер на руската Революция и съответно да променят тактиката си. До самото начало на октомври в партийните редици няма единодушие по въпросите за характера и посоката на случващите се събития. От друга страна Октомврийската Революция, както и последвалите събития, се случват по време, когато централният комитет на партията е разделен на две противопоставящи се крила. Докато едното крило на централния комитет, начело с Ленин, предвижда неизбежната социална революция и предлага да се готвят за взимане на властта, другата фракция, начело с Каменев и Зиновиев, отхвърля като авантюристичен опита за социална революция и не отива по-далеч от идеята за Учредително Събрание, в което болшевиките са на път да вземат най-левите кресла (виж Уроците от октомври на Троцки). Гледната точка на Ленин надделява и партията започва да мобилизира силите си и да се готви за евентуалната решителна битка на масите срещу временното правителство. Партията се залавя да създава партийни ядра в заводските комитети и съветите от работнически делегати, правейки всичко, което е по силите ` и, за да получи възможно най-много мандати и така да контролира действието на тези до момента неекспериментирани органи на самоуправление. Трябва да се отбележи, че концепцията и подходът на болшевишката партия към съветите и заводските комитети са коренно различни от тези на масите. Докато множеството работници счита съветите и заводските комитети, които самото то съставлява, за органи за своето социално и икономическо самоуправление, болшевишката партия просто гледа на тях като начин, по който е възможно да се изтръгне властта на губещата буржоазия и в последствие да използва тази власт съгласно партийната си доктрина. Така се разкрива огромната разлика в принципите и перспективите, които носи октомври за революционните маси и за болшевишката партия. В първия случай става въпрос да се свали властта с цел да се засилят и разширят вече създадените органи на самоуправление на работници и селяни. Във втория случай става въпрос, опирайки се на тези органи, да се вземе властта и всички революционни сили да бъдат подчинени на партията. Очевидно разликата е огромна. От там нататък тази разлика се разраства по време на цялото последвало развитие на руската Революция и изиграва пагубна за нея роля. Успехът на болшевиките в Октомврийската Революция, тоест фактът, че те се оказват на власт и в последствие подчиняват на партията си цялата Революция, се обяснява с това, че с разни шмекерии съумяват да заменят идеята за социална революция и социално равноправие на класите с идеята за съветска власт. По принцип тези две идеи могат да не изглеждат противоречиви в случай, че под съветска власт се разбира власт на съветите; това улеснява подмяната на идеята за Революцията с идеята за съветска власт. Въпреки това тези идеи се противопоставят непримиримо в своите реализации и последствия. Концепцията за съветската власт, въплътена в болшевишката държава, се превръща в най-обикновена буржоазна власт, съсредоточена в ръцете на шепа хора, които искат да подчинят всичко основно и най-силно от човешкия живот в този конкретен случай това бе Социалната Революция. Така с помощта на идеята за власт на съветите, в която болшевиките си присвояват болшинството постове, те действително постигат тотално господство и налагат диктатурата си над цялата революционна страна. Това им дава възможността да задушат всички революционни работнически течения, които са в противоречие с тяхната доктрина, да променят изцяло курса на руската Революция и да вземат от нейно име множество мерки, противоречащи на същността ` и. Една от тези мерки е милитаризацията на труда през годините на военния комунизъм милитаризация на работниците, докато милиони хитреци и паразити живеят в спокойствие, разкош и мързел. Друга такава мярка е провокираната от партийната политика война между града и селото, тъй като селяните са считани за несигурни и чужди на Революцията елементи. Такава мярка е и задушаването на безвластническата мисъл и на анархисткото движение, чиито социални идеи и лозунги дават силата на руската Революция и я насочват към социална Революция. Други такива мерки са забраняването на независимото работническо движение, задушаването на свободата на работническата преса и на свободата на словото като цяло. Всичко се свежда до един единствен център, от където се издават всички инструкции за начина на живот, на мислене и на действие на трудовите маси. Ето какво представлява болшевишкият октомври. В него се въплъщава идеалът, който бе преследван в продължение на десетки години от социалистическата революционна интелигенция и който най-сетне се реализира чрез пълната диктатура на комунистическата пан-руска партия. Този идеал задоволява управляващата интелигенция, въпреки катастрофалните последствия за работниците; сега тя може да празнува с блясък десетгодишния юбилей на своята власт.

АНАРХИСТИТЕ

Революционният анархизъм е единственото политическо-социално течение, което изтъква идеята за социална революция пред работниците и селяните както през Революцията от 1905, така и от първите дни на Революцията през 1917. Всъщност ролята, която той би могъл да изиграе, както и начините за борба, използвани от самите маси, бяха колосални. Също така никоя друга социално-политическа теория не би могла толкова хармонично да се съчетае с духа и насоката на революцията. Думите на анархистките оратори през 1917 бяха слушани с рядко внимание и доверие от работниците. Тогава изглежда, че обединението на революционния потенциал на работниците и селяните и на идеологическата мощ и тактика на анархизма представлява сила, на която нищо не би могло да се противопостави. За съжаление те не успяват да се съчетаят. Понякога отделни анархисти водят интензивна революционна дейност сред работниците, но не съществува анархистка организация с по-голям размах, която да води по-последователни и координирани действия (без да броим Набатската конфедерация и Махновщината в Украйна). Единствено една такава организация би могла да свърже идеологически анархистите и милионите работници. Само че през този толкова важен и особен революционен период, анархистите в голяма степен се ограничават до изолирани действия в малки групи, не излизат от атомизираните си черупки, вместо да се ориентират към масови действия и призиви. Те предпочитат да се удавят в морето на своите вътрешни разпри и не се опитват дори един единствен път да поставят и да разрешат проблема за общите политика и тактика на анархизма.

Пьотр Аршинов, Голос труда, 1927, със съкращения

 

Пьотр Андреевич Аршинов, шлосер, родом от Екатеринослав, през 1905 г., 18-годишен, постъпва в болшевишката партия в Средна Азия. На следващата година, разочарован и преследван от полицията, се премества в Украина и като анархист продължава революционната си дейност си сред работниците. Същата година със свои другари взривява полицейски участък, при което ликвидира трима казашки офицери, пристава и стражари от наказателния отряд. Четири месеца по-късно Аршинов ликвидира началник на железопътна работилница, предал на военен съд над 100 работници за участието им в декемврийското въстание от 1905 г. Аршинов е заловен и осъден на смърт, но другарите му го освобождават заедно с други 15 затворници. По-късно Аршинов е отново заловен и осъден на каторга, където се запознава с Нестор Махно. До края на живота си Аршинов е верен спътник на махновския партизански отряд и автор на първата и най-авторитетна история на махновското движение (1918-21). През 1921 г. емигрира в чужбина. През 1935 г. се отрича от анархизма със статията си Крахът на анархизма във в. Известия. Според някои източници отричанетоАршинов прави, за да може да се върне в СССР и да възроди анархизма. При завръщането си бива арестуван и потъва в болшевишките концлагери. Екзекутиран е около 1937 г


Source: Федерация на Анархистите в България

Return to The Nestor Makhno Archive